Подари, не изхвърляй
Всяка година все повече кучета и котки срещат съдбата си на улицата.
Не изхвърляйте домашния си любимец !
“Подари, не изхвърляй...” или как да спасиш един живот..
Здравей, аз съм Пет (да, така е името ми) и съм куче… едно мнооого щастливо куче. Всяка сутрин нося вестника на татко, изненадвам го с някоя друга локвичка, скъсан тапет или нов, модерен пантоф. В знак на благодарност, често размахва пръст, което аз приемам като поощрение.
Ох, пак се разприказвах… Нека спра дотук.
Време е за моята история..
Когато се родихме, единствените усилия и борба, която водехме, бе кой пръв да стигне до мама, за да се нахрани. Чувствах се като истински боксьор. Не предполагах, че след едно отваряне на вратата, всичко ще се промени…
Беше сутрин, а аз се опитвах да се събудя… (От малък си падам поспаланко, да) Чух отварянето на вратата. Пред нас бе стопанинът, който от самото начало не ни обръща особено внимание. Едно по едно ни сложи в нещо като кашон и последва мрак. Единственото, което усещах е, че трудно си поемам въздух. Не знам какво е станало, но се събудих от някакво падане. Все едно съм летял и вече съм на земята.
Дълго време се лутахме до някакъв контейнер , далеч от ласките на мама , на непознато за нас място. Беше студено, хората минаваха и ни подритваха, трудно намирахме храна и подслон. Единствената ни надежда беше лелката от съседния блок, която идваше от време на време да сподели остатъците от храната си с нас, а ние отговаряхме въртейки опашка, с надеждата някой да ни вземе.
Мина време, вече съм голямо куче. Не спя до онзи стар и мръсен контейнер, светът е новият ми дом. Аз съм си свободна душа, свикнал с подритванията и погледите с пренебрежение, които често получавам.
– За мен надежда вече няма…
Минавайки покрай старият контейнер, чух скимтене. Позавъртях се и видях кашон, кашон навяващ ми лоши спомени. Не можех да подмина, надникнах. Вътре се бяха сгушили 5 малки кученца. Навярно гладни, тръгнах да им търся храна.. молех случайни минувачи пред малките магазинчета, изпращах хората до домовете им, обикалях контейнерите. Нямаше да се предам и не го направих.
Не след дълго едно момиче ми купи кренвирш и аз хукнах, забравил да благодаря , да нахраня малките. Беше ме последвало, надникна в кашона и погали кутретата. Когато видя, че съм оставил малкото храна която имам на малките, очите и се изпълниха със сълзи. Порадва им се, бях изпълнен с надежда и ентусиазъм, но после си тръгна.. Не чаках и аз.. тръгнах отново да търся храна.
Върнах се при малките с филийка хляб, която една лелка беше понечила да изхвърля… Дадох им я и легнах до кашона. Не мина много време и момичето се върна, но с нея имаше и още хора. Носеха храна и вода, както за малките, така и за мен. Не помня от кога някой бе изпитвал съчувствие към мен. Чувството беше приятно, а коремчето ми пълно отново.
Взеха кашончето с кученцата и тръгнаха, бях щастлив.. явно хората са станали по-добри. Тези малки приятели няма да срещнат същата сурова съдба, която срещах аз.. Няма да бъдат подритвани и гледани с пренебрежение и страх от минувачите… Надежда явно има.
Колкото до мен: Аз отдавна съм свикнал да живея без ласки и храна, но липсата на най-добър приятел все още отеква в съзнанието ми, всяка сутрин..
Процентът на осиновените кучета, преди да навършат 3 месечна възраст е в пъти по-голям отколкото при възрастните кучета.
За повечето възрастни кучета така и не се намира дом и те остават улични завинаги.
Кампания: Подари, не изхвърляй
Кампания – Подари, не изхвърляй. В помощ на всички онези кучета и котки, които ги грози опасността да срещнат съдбата си на улицата.
Добавянето на домашен любимец за осиновяване е напълно безплатно.
Спасете следващото кучило от страшната съдба на улицата.
Ние ще споделяме обявите за осиновяване в Facebook и Instagram.
Последвайте ни :
